Изчезналата миниатюра или Приключенията на един чувствителен месар – Ерих Кестнер

Романтично-криминална история за една набедена за крадене скъпа картина с участието на красива млада секретарка, крайно добродушен и също толкова наивен месар на възраст, млад и нахален хубавец с първоначално неясни мотиви, представящ се под името Руди, и много бандити. Ама от най-лошите бандити, нали се сещате, с клепнали уши, червени носове, сини очила и щанга в ръкава? Дори така прекрасно започваща история би била почти нищо без преследване с таксита, автобуси, влакове и фериботи, объркани самоличности, фалшиви бради, изгасващи внезапно светлини и бой с крака от столове. За щастие всички тези насъщни елементи са налице, а освен тях има и още 2-3, които обаче не мога да спомена без да разкрия финта на някой от многобройните обрати на действието. 

Езикът и смешките са от вече патентованото от Кестнер високо качество. Прекрасен лек и кратък роман за забавление и разтуха без нито един намек за сериозни философски или житейски проблеми, или някакви други подобни глупости.

Споменах ли, че линията на действието се движи на зиг-заг заради постоянните обрати?

ps. Не намирате ли, че по използван инструментариум за конструиране на хумористичен персонаж Ерих Кестнер и Йордан Попов си приличат заради "Чувствителния месар" на единия и "Пчеларят злодей" на другия?

Хорът на забравените гласове - Майкъл Конъли

На детективите, които трябва да гледат в бездната. 

Неразкрито безпричинно убийство на младо момиче от преди 15 години се оказва лесно за проследяване с новите технологии за сравняване на ДНК. Този елементарен случай се пада на Бош като бонус след завръщането му от пенсия обратно в полицията. Лесното обаче приключва до там, защото се оказва, че много неща са били умишлено потулени, а извършителите още са в полицията и то на не маловажни постове. Всички обаче знаем самоубийствената мания на Хари да се интересува само от истината, но не и от усложненията и опасностите, които тя би причинила. Знам истории за такива ловни кучета, които веднъж като надушат диря, не я пускат, докато не намерят врага и не се метнат към сънната му артерия. Не лаят, за да извикат другите кучета и да предупредят ловците с пушките, действат сами, но обикновено не живеят дълго. И Хари така направи някои разкрития, които в бързината забрави да сподели с Киз, но тя не му се сърди дълго. В този случай Бош не можа да загази истински, само защото истината излезе по-тривиална от най-лошите му опасения. Конъли се беше погрижил пак да го уреди с мадама и по стар обичай ни спомена имената на заведенията, в които ядоха, и на изпълнителите, които се слушаха (Майлс Дейвис). Храната и музиката са доста съществена част при строенето на света в романите.

В живота и в природата мракът винаги чака. 

ps. Честит празник на всички, които могат да четат кирилицата!:)

Стихотворения - Димчо Дебелянов

Това е първата и доста вероятно последната книга с поезия, която ще се появи в този скромен блог. По принцип не разбирам по-голямата част от поезията и съответно не я понасям. Тази, която разбирам обаче, много ми харесва. За съжаление не мога да обясня достатъчно рационално защо. 

Започнах умишлено да препрочитам Димчо точно през април, когато цъфтят вишните. Направих го заради идеята, че за всяка книга си има подходящ момент за четене. Забравих обаче, че си има и подходяща възраст. Като ученик си въобразявах (спомени лишни), че имам лични причини така да ми харесват Дебеляновите рими. Не е като да нямам понятие какво е да си израсъл в малък бунтовно-възрожденски град, а на тротоара пред къщи да имаш две вишни. Да си ходил някъде и да си се връщал пак там. Всяка година, когато цъфналите вишни започнеха леко да светят вечер в тъмното, ми се дочиташе съответното стихотворение. 

Помниш ли, помниш ли тихия двор, 

тихия двор в белоцветните вишни? 

15тина години по-късно ми прави впечатление, че съвсем не са много стихотворенията в тази книжка, които дори малко да ми харесват. Повечето не ми казват нищо разбираемо и даже ми се сливат в едно петно от безцелно, клиширано и незапомнящо се стихоплетство. Все пак са останали и някои запомнящи се откъси, особено от хумористичните му и сатирични парчета. Първата ми асоциация на думата бохем е с Димчо, не знам защо.:) 

Ето още малко цитати, понеже така или иначе поезията е леко безсмислено да се описва. 

Седя у "Кирчо" сам-сами

и пия си на вересия. 

Неделна вечер е - шуми

по улиците и площади 

вън столичната голотия... 

Седя у "Кирчо" сам-сами. 

Уви! Неделните наслади 

не са ярем за мойта шия, 

която друг ярем сломи... 

Седя си, дишам си - и пия. 

*** 

Шум се дига, шум до Бога, 

шум и крясък, шум и бяс, 

цяла София в тревога -

 ето кризата у нас. 

*** 

За утре щедро ми обричаш 

палати - блясък и омая... 

О, зная - много ме обичаш 

и не обричаш на шега, 

но не е лошо и сега 

да пренощувам в твойта стая... 

А?

Презгранично пътуване или Георг и пътешествията – Ерих Кестнер

Hic habitat felicitas! 

По Хитлерово време, но преди войната, и най-точно през лятото на 1937-ма година един млад берлински доктор по подчинителните наклонения бил поканен от свой приятел на прочутия международен театрален фестивал в Залцбург, Австрия. Може да е на ей толкова от немската граница, но е в чужда държава, а по онова време било забранено да се изнасят повече от 10 марки на месец, които дори при тогавашния курс не биха стигнали за нещо повече от кафе и вестник. Затова младият Георг, този същият с подчинителните наклонения, прави единственото възможно нещо – наема си хотел в последното немско село преди границата и започва ежедневно да пътува до Залцбург (30 минути с автобус), където може да се наслаждава на фестивалното настроение, замъците и обеди и вечери, плащани, разбира се, от приятеля му. Не би могло да бъде по-добре, ще каже някой, който не е запознат, че още римляните са открили, че в Залцбург живее щастието и са го написали на мозайка. Георг също много бързо установил този факт от първа ръка, но не чрез четене на мозайки на латински, а чрез запознанството си с Констанца, камериерка в един от безбройните местни замъци. И тук започва интересното, което аз обаче нарочно няма да ви разкажа, за да си го прочетете сами.:) 

P.S. Може вече да съм споменавал, че Ерих Кестнер е титан на интелектуалстващия хумор, но пак ще го кажа: Велики са внушенията, езикът, стилът и смешките му! 

P.S.2 Съвсем не нарочно, но броени дни след като прочетох книгата ми се наложи да попътувам задгранично точно по пътя, който свързва Залцбург с Германия. И знаете ли, сега няма нито граница, нито кьорав митничар да ви провери колко марки носите, а навлизането в другата държава не се познава по нищо друго, освен по смяната на мобилния оператор и по изчезването на ограниченията на скоростта по магистралите.